Паяжинообразуващите акари поразяват много култури в световен мащаб. Съществуват повече от 1200 вида паяжинообразуващи акари, от които над сто вида се считат за вредители, а около десет от тях – за големи вредители. Най-добре познатите и създаващи проблеми паяжинообразуващи акари са Tetranychus urticae (общоприетите наименования са “червен паяжинообразуващ акар” и “обикновен паяжинообразуващ акар”). Способността да се възпроизвеждат изключително бързо им дава възможност да причиняват огромни щети за малък период от време.
Паяжинообразуващите акари имат игловидни смукателни устни органи. Те се хранят, като проникват с устните си органи в растителната тъкан. Големите популации дори могат да покрият цели растения с паяжините си. Те използват тези паяжини, за да се придвижат. Тъй като паяжинообразуващите акари са много малки по размер, те преминават лесно през вентилаторите.
Накратко за вредителя
- Какво представляват паяжинообразуващите акари?
- Паяжинообразуващите акари не са насекоми. Те всъщност са близки родственици на паяците. Класът, към който принадлежат, се нарича “паякообразни” (Arachnida).
- Как се разпознават?
- Паяжинообразуващите акари обикновено изплитат паяжини. Когато нападнат листата на растенията, те увреждат растителната тъкан, като оставят жълти на цвят петънца от мъртва тъкан, която се разраства, и в крайна сметка се уврежда цялото листо. То пожълтява, увяхва и накрая опада. Някои видове акари не изплитат паяжини и живеят в терминалните пъпки, където увреждането не може да се види, докато пъпката не се разтвори.
- Какво да направите?
- Паяжинообразуващите акари имат няколко естествени врагове, които може да се използват за контрол на популацията им.
Жизнен цикъл на паяжинообразуващите акари
Обикновеният женски паяжинообразуващ акар снася 10 – 20 яйца на ден, а през целия си жизнен цикъл – максимум четири седмици – женската снася между 80 и 120 яйца. Тя ги прикрепва към паяжината. Шестокраките ларви се излюпват след 3 – 15 дни. Новоизлюпените ларви са почти безцветни и имат яркочервени очи.почти безцветни и имат яркочервени очи. В рамките на 4 – 5 дни те преминават през различни преимагинални стадии, протонимфа, дейтонимфа, и накрая стават възрастни екземпляри. И възрастните, и нимфите имат по осем крачета.
Симптоми при този вредител
Първите видими симптоми са появяването на малки жълтеникави или белезникави точици главно около средната листна жила и по-големите листни жилки. Ако тези петънца станат по-големи и се слеят, празните клетки придават на някои части от листото белезникав или сребрист прозрачен вид.
Как да избегнем вредителя?
За да сведете до минимум опасността от бързо разпространяване на заразяване с паяжинообразуващи акари, поддържайте по-ниски температури (<25°C), а влажността – по-висока (>60%), тъй като това ще забави скоростта им на размножаване. По-високата влажност е необходима и за враговете на паяжинообразуващите акари. Поддържайте чисти местата за отглеждане на растения и отстранявайте листния опад. Важно е да прилагате адекватни методи на напояване, защото е по-вероятно да пострадат онези растенията, които изпитват недостиг на вода.
Способи за контрол на този вредител
Когато видите паяжинообразуващи акари (разпознават се по паяжините върху листата), отстранете засегнатите листа. Грижливо промийте струйно растението с разтвор от спирт и сапун. Повторете третирането няколко пъти седмично, за да контролирате вредителя. Или когато не желаете повече да третирате растението с продукти на водна основа, отстранете паяжините с прахосмукачка. Можете също така да използвате естествените им врагове: хищни акари, калинки, хищни буболечки и златоочици.
