HYDRO

Обща информация за инертните субстрати

Терминът “отглеждане върху субстрати” често се използва неправилно. “Субстрат” е синоним на всичко, във или дори върху което едно растение може да расте. Затова субстратът, тоест хранителната среда, има за цел да държи растението на едно място. Примерни субстрати са саксийната почва, кокосът и минералната вата.

Отглеждане върху субстрати

infopaper-hydro_text_1По правило има два метода на отглеждане на растения със субстрати: чрез стандартно оттичане и чрез рециркулация. При система със стандартно оттичане водата на хранителния разтвор преминава през корените само веднъж, след което изтича навън. Това е разликата в сравнение с другите системи, където дренажната вода се използва повторно, например при т.нар. “рециркулационни системи”.

При системите със стандартно оттичане ние правим разграничение между субстратите, които влизат във взаимодействие, и субстратите, които не влизат във взаимодействие. Добре познат подхранващ субстрат е саксийната почва. Други субстрати могат да задържат хранителни вещества. Кокосовите влакна са такъв субстрат. Неговите подхранващи свойства, както и свойствата му на задържане на хранителни вещества се отличават от тези на компоста за саксии.

CANNA разработи гамата от продукти CANNA TERRA, предназначени за отглеждане на растения върху саксийната почва. CANNA COCO е за отглеждане върху кокос. CANNA HYDRO е за субстрати, които не задържат или не освобождават почти никакви вещества, тоест т.нар. “инертни субстрати”.

Система със стандартно оттичане с инертни субстрати

Ако решите да отглеждате растения в система със стандартно оттичане в комбинация с инертен субстрат, вие избирате метод на отглеждане, който гарантира високи добиви. Да не забравяме все пак, че – в комбинация с минерална вата като инертен субстрат – това е най-широко използваният метод на отглеждане сред професионалните градинари в Холандия. В действителност той обаче не е най-лесният метод на отглеждане и ще можете да постигнете високи добиви само ако прилагате същия професионален подход.

Предимството на този метод на отглеждане е, че знаете точния състав на изходнатавода и съответно знаете с какво се подхранват растенията ви. Дренажната вода обаче отива директно в околната среда, така че е много важно избраното от вас хранене да е предназначено за този метод на отглеждане. Едва тогава ще бъдете сигурни, че в околната среда ще попаднат възможно най-малко количество отпадъчни материали (повече по тази тема вижте на стр. 6). CANNA HYDRO е предназначен специално за този метод на отглеждане.

Предимства и недостатъци на отглеждането в хидросреда

Едно от предимствата на отглеждането в хидросреда е възможността прецизно да управляваме хранителните вещества, количеството на водата и pH. Но то има още много предимства. Няма да срещнете почти никакви проблеми с болести или плевели, свързани с почвените смеси; в субстратите, използвани при отглеждането в хидросреда, няма плевели и болести и поради тази причина те често биват наричани “стерилни”. Освен това измерването на pH и електропроводимостта (EC) в хранителната среда е лесно. Електропроводимостта дава представа за общото количество на разтворените соли.

Недостатък на отглеждането в хидросреда е, че използваният субстрат невинаги може да се използва повторно или да се рециклира. Сред другите недостатъци са по-високите първоначални разходи за самите субстрати и за задължителното оборудване. Но можете да бъдете сигурни, че ще си възвърнете разходите за тях, след като приберете реколтата.

Таблица 1: Общ поглед върху предимствата и недостатъците на система със стандартно оттичане с инертни субстрати:

 Отворени системи (със стандартно оттичане)Затворени системи (рециркулационни)
Предимства Растенията получават постоянно нови хранителни вещества

Подходящи също и за отглеждане с вода с ниско качество (EC – 0,75 или по-висока)
Няма нужда от изхвърляне през

дренажната система. Много въздух за корените
Недостатъци По-голяма загуба на вода и хранителни вещества.

Дренажната вода трябва да се изхвърля.
Чрез работния разтвор в системата може да се разпространят болести

Стойностите на pH и EC в разтвора трябва да се наблюдават по-внимателно.
Хранителни вещества CANNA HYDRO CANNA AQUA

История на минералната вата

Как е открита минералната вата, не е съвсем ясно, но в една от историите се разказва за следното: Минералната вата била открита случайно през 1840 г. След като група изследователи се изкачили на един вулкан в Хаваите, те видели дълги, бели нишки да висят от клоните на дърветата. Местните жители вярвали, че това са Божите коси, които той изваждал от вулкана, когато е ядосан. Изследванията обаче показали, че Божите коси били всъщност диабаз – втечнена вулканична скала, която след изригването си от вулкана се охлаждала и разпръсквала от вятъра. 

Днес минералната вата се произвежда фабрично. Вулканичната скала се смила и се пулверизира. След това се нагрява до 1500 °C и се стапя. Получената полутечна субстанция се излива върху бързовъртяща се повърхност. От въртенето се образуват капчици и всяка капчица се разтяга в дълга фибра. Тези фибри се подлагат на топлинна обработка в пещ, след което се втвърдяват под формата на плочи от минерална вата. Впоследствие всички завършени продукти може да се нарежат по размер. При този процес от 1m3 суровина се произвежда не по-малко от 90m3 минерална вата. Освен че минералната вата се използва за топлоизолация, звукоизолация и пожарозащита, през 1970 г. бе направено откритието, че тя може също така да се използва като добра хранителна среда за растения. През 1975 г. тя започна да се използва едромащабно за отглеждане на растения в Нидерландия. Минералната вата, използвана в строителството за топлоизолация и звукоизолация, не е подходяща за отглеждане на растения. Това е така, защото се добавя минерално масло с цел плочите от минерална вата да не пропускат вода.

За целите на градинарството има специално разработена минерална вата, която всъщност може да абсорбира и задържа големи количества вода. Тази минерална вата е доста хидрофилна. С други думи, минералната вата може да задържа големи количества вода. Този вид минерална вата може да задържа до 80% вода и все още да съдържа 15% въздух. Оставащите 5% е самата минерална вата.

Тъй като всяка култура има различни изисквания, са разработени различни видове минерална вата. Основните разлики между тях са в структурата на фибрите – хоризонтални или вертикални – тяхната твърдост и плътност. Минералната вата се предлага в различни форми и размери, например малки формички или кубчета, използвани за покълването на растенията и като размножителна среда, в която семената или резниците могат да се вкоренят. Тези кубчета се вместват в блокчета, в които младите растения могат да продължат да растат.

Предлагат се също и плочи във всички възможни размери. Те са известни и като слабове, върху които можете да поставите блокчетата с растенията. Много растения не обичат “краката им” да са мокри. Плоча от минерална вата, която е твърде мека, ще задържа прекалено много вода, а прекомерно твърдата плоча ще представлява значителна пречка за развиващите се корени. Твърдата плоча означава, че растението изразходва голяма част от енергията си, за да развива корените си - енергия, която растението може да използва по-добре, за да се развива на ръст над земята. Следователно идеалната плоча от минерална вата не е прекомерно твърда и има хоризонтална структура, така че да има предостатъчно място за растеж на корените. Качеството на едно растение се определя предимно от онази част от него, която е под земята – всъщност 50% – и затова колкото по-голям е обемът на корените, толкова по-здраво е растението и са по-големи добивите.

Повечето слабове от минерална вата са обвити в найлон, което позволява предварителното им накисване. Местата, които остават сухи по време на предварителното накисване, няма да се намокрят по време на отглеждането. Затова е важно да се работи внимателно във фазата на предварително накисване. 

Въздействие върху околната среда

Често забравян аспект от отглеждането на растения е отпадъчната вода, която се оттича в канализационната система. Дренажната вода от хранителните вещества в CANNA HYDRO не съдържа сериозни замърсители, така че вредата за околната среда е минимална. Друга значителна разлика между хранителните вещества в CANNA HYDRO и другите продукти, предназначени за системите със стандартно оттичане, са суровините, които се използват. Тъй като CANNA внимателно подпира възможно най-чистите суровини за своите продукти, в дренажната вода има значително по-малко частици от тежки метали. Друга важна разлика с другите продукти за системи със стандартно оттичане е, че в хранителната “рецепта” на CANNA HYDRO няма червен железен оксид. Представата, че червеният железен оксид се абсорбира по-лесно от растенията е вярна единствено при по-високи стойности на pH; поддържаният диапазон от стойности на pH при системите за отглеждане със стандартно оттичане е твърде нисък. Големи количества червен железен оксид се добавят в много продукти, за да се осигури достатъчно желязо за растенията, което те да абсорбират, но голяма част от което те не приемат. Затова вместо червен железен оксид CANNA използва в своите продукти от линията HYDRO специален негов жълт вариант. Този жълт вариант на желязото се абсорбира от растенията при стойностите на pH в кореновата среда. По този начин е необходимо значително по-малко количество жълт железен оксид, отколкото широко използвания червен железен оксид. Следователно не е съвсем правилно убеждението, че системите със стандартно оттичане са по-вредни за околната среда от рециркулационните системи. И в двете системи има отпадъчни води: при системите със стандартно оттичане струята е постоянна, но бавна, а при рециркулационните системи оттичането е периодично и на относително голямо количество. Количеството отпадна вода зависи от напоителната система и от сухотата на субстрата – сухият субстрат изисква повече питателна вода, отколкото мокрия субстрат – а не от вида на системата за отглеждане на растения.

Rate this article: 
No votes yet